Облигации

Темата за финансовите пазари продължава с един от най-интересните и същевременно най-ликвидните инструменти – облигациите. По своята същност облигацията представлява форма на заем, при която издателя се ангажира на определени бъдещи дати, по определена схема да погаси своето задължение, което е оформено, като определен брой свободно търгуеми ценни книги. Облигациите още се наричат инструменти с фиксирана доходност и се считат за ниско рискови активи, тъй като представляват изричен ангажимент на длъжника за погасяване на дълга (разбира се в действителност те са подложени на редица рискове включително от не плащане). В случая разнообразието (за разлика от акциите) е огромно, което прави глобалния пазар труден за кратък обзор и описание. Все пак ще се опитаме да очертаем основните характеристики и особености от гледна точка на индивидуалния инвеститор, които да бъдат полезен ориентир.

Основните участници на облигационните пазари са от една страна инвеститорите (пенсионни, застрахователни инвестиционни фондове и т.н.), а от друга емитентите или издателите на дълга. Тук от своя страна се формират няколко основни сегмента в зависимост от издателя на облигационния заем. Първия инкорпорира правителствата както на развитите, така и на развиващите се страни, които емитират условно вътрешен и външен дълг, като едни от най ликвидните представители безспорно са американските трежърита и германските бундове (по-късно ще се върнем на този въпрос в подробности). Пазара на държавни облигации е сериозен източник за финансиране нуждите на правителствата за провеждането на фискалната, а и за регулиране на монетарната политика, където глобалните инвеститори алокират акумулираните фондове. Както споменах най-известните представители на групата са трежъритата в САЩ и дълга на Германия (по конкретно бундовете, които са с падеж 10 години), които са неизменна част от портфейлите на централни банки и различните видове частни фондове.

Интересен е фактът, че дериватите върху тях, респективно фючърсните контракти са изключително ликвидни и се използват широко за спекулации и хеджинг, така например дневния оборот на фючърсите върху бундовете достига 1.5 млн. контракта от по 100 000. В обобщение държавните облигации са „класическия тип” инструменти, които обещават поредица от лихвени плащания и покриване на главницата на падежа (след 10 години например). За разлика от тях при корпоративните облигации разнообразието по отношение схемата на покриване на задълженията, изплащането на главницата, формирането на купона (лихвата) е много разнообразно и подходящо за различни групи инвеститори. Облигациите с опции за обратно изкупуване например дават право на издателя да изкуши по определена цена задължението си и по този начин да отговори на промените в пазарните лихвени проценти. Друга вариация е формирането на купоновата лихва, от класическия модел за фиксиран процент върху номинала, финансовия инженеринг създаде ”floaters” или флоутърите, при които в зависимост от колебанията на някой базов индекс като Libor например се прави определена добавка.

Съществуват и така наречените inverse floaters, при които доходността се колебае обратно пропорционално на базовия индекс. Специално за нуждите на някои институционални инвеститори възникнаха облигациите с купон, който се формира на базата на движението на избран индекс от пазарите на акции, което по същество представлява инвестиция на фондовия пазар. Основната разлика между първия и втория сегмент, която трябва да се подчертае е в емитента, държавата спрямо корпорацията. В този смисъл риска от неплатежоспособност излиза на преден план, като основна характеристика, правителствения дълг се „ползва с целия авторитет” на американското правителство например (разбира се по руския дълг в края на деветдесетте беше обявен мораториум), докато всеки корпоративен дълг е просто обещание на конкретната компания да спази задължението си. Полезен инструмент за оценка на качеството на облигационния заем е рейтинга, който е получен от Standard & Poor’s или Moody’s, двете водещи кредитни агенции, оценяващи в детайли състоянието на конкретния емитент.

От изложеното дотук става ясно, че инвестициите в облигации изискват добро познаване не само на огромното разнообразие и специфичните характеристики на инструментите, но и относително сложните математически зависимости и променливи влияещи на облигационните пазари. Един отличен вариант за решаване на проблема е добре познатия подход на взаимните фондове, които позволяват да се диверсифицира облигационния портфейл, в зависимост от препрочитанията на инвеститора. Закупуването на акции от няколко взаимни фонда ще даде експозиция към корпоративния и правителствения сектор на пазара, а ако предпочитаното ниво на риск е относително ниско може да се инвестира в т.н. money market funds.